— Точно преди да… пресечем кръстовището… тя ме попита какъв цвят да боядиса…

Остра болка проряза ръката й и Марси се намръщи.

Страшно й се искаше да затвори очи, да се остави на унеса, причинен от обезболяващите лекарства, които постъпваха венозно в кръвта й, да забрави за болката и страданията.

Още повече обаче й се искаше да облекчи по някакъв начин мъката на Чейс. Ако разговорът за Таня можеше да попритъпи болката му, тя щеше да продължи да говори и да се бори със собствените си страдания и с примамливата мисъл да се потопи отново в бездната на забравата.

— Тя ме попита… в какъв цвят бих я посъветвала да боядиса стаята… за бебето.

Чейс покри лице с ръцете си.

— Исусе! — През пръстите му прокапаха сълзи и започнаха да се стичат по ръцете му. Страданието, което Марси изпита при вида на този смазан от скръб мъж, бе несравнимо по-силно от болките, причинени й от тежката катастрофа.

— Чейс — прошепна името му с несигурен глас. — Мен ли обвиняваш за смъртта й?

Без да сваля ръце от лицето си, той отрицателно поклати глава.

— Не, Марси, не. Обвинявам Господ. Той я уби. Той уби и бебето ми. Защо? Защо? Аз толкова я обичах! Обичах и… — Чейс избухна в ридания.

Лъки се приближи към него и отново постави ръка върху треперещите рамене на брат си. Марси забеляза, че и неговите очи бяха пълни със сълзи. И той изглеждаше съкрушен от мъка. Напоследък името му бе станало много известно във връзка с повдигнатото срещу него обвинение в умишлен палеж на един склад на „Тайлър Дрилинг“. Впоследствие обвинението бе оттеглено и истинските подпалвачи арестувани, но преживяното изпитание очевидно си бе казало думата.

Марси се опита да измисли още нещо, за да утеши Чейс, но не можа да намери думи, достатъчно силни и изразителни. Изтормозеният й, объркан ум сякаш отказваше да вникне в същността на онова, което й се искаше да му каже. Но това едва ли имаше някакво значение. Всички думи бяха напълно безсмислени и излишни в подобен момент.