— О, Боже — без да осъзнава какво точно прави, Марси скочи на крака.

Говорителят извиси глас, вратата на бокса се отвори с трясък и отвътре изхвърча пъстрият, сивкав бик, който непрекъснато подхвърляше задницата си нагоре и яростно клатеше глава насам-натам.

Марси видя как каубойската шапка хвръкна от главата на Чейс и се приземи в праха под копитата на разбеснялото се животно. Чейс държеше свободната си лява ръка изправена, както се изискваше от правилника. Тя неконтролируемо се олюляваше при всеки подскок на бика. Цялото му тяло изведнъж подскочи нагоре, а после тежко се приземи върху гърба на животното. Чейс държеше коленете си високо повдигнати под ъгъл спрямо тялото на бика и постоянно се клатушкаше върху гърба му.

Тълпата неистово ревеше и го окуражаваше. Той успя да се задържи върху бика пет секунди, които на Марси се сториха като пет години. Малко преди да изсвири сирената, оповестяваща края на обяздването, животното наведе главата си толкова ниско, че почти докосна земята, а след това бързо я вирна нагоре. Движението бе невероятно силно и рязко и Чейс изхвърча на земята.

Опита се да избяга от тежките копита, като се претърколи на една страна. Един от клоуните, облечен в торбести панталони, прихванати с тиранти, се приближи и удари бика по муцуната с гумена бухалка за бейзбол. Животното изпръхтя, подскочи на мястото си и клоунът избяга настрана, като продължаваше да го дразни, поставил палеца на едната си ръка на носа си.

Всичко сякаш бе на шега и зрителите се разсмяха. Бикът обаче не се втурна подир клоуна и всички в този момент осъзнаха колко важна всъщност е задачата му.