— Благодаря! О, да, имам удоволствието сама да се занимавам със собствения си бизнес. През последните една-две години нещата не вървят чак толкова добре, но мисля, че се справям не лошо, като се има предвид икономическото състояние на страната.

— Да можех и аз да кажа същото — добродушно бе отбелязал той.

— О, но аз разбрах, че вие имате много щастлив повод за празнуване.

— Казах й за бебето — бе се обадила нетърпеливо Таня. — А тя ме убеди, че въпреки ограничения ни бюджет, можем да си позволим да си купим къща и точно сега е моментът да го направим. Пазарът е подходящ за купуване — беше му казала тя, повтаряйки всичко, което бе чула от Марси малко преди това.

— Да вадя ли чековата си книжка? — със смях бе попитал Чейс.

— Не още. Марси и аз искаме да дойдеш с нас и да видиш къщата, която тя ми показа вчера. Аз мисля, че е идеална. Ще дойдеш ли?

— Какво? Сега?

— Моля те!

— Извинявай, скъпа, но не мога — бе отвърнал Чейс.

Оживеното лице на Таня бе помръкнало.

— По всяко друго време бих дошъл, но сега очаквам представител на застрахователната компания. Трябваше да пристигне точно след обяд, но телефонира, за да ми каже, че ще закъснее. Трябва да съм тук, когато пристигне.

Марси си спомни, че в този момент се бе намесила в разговора им.

— Прочетох в сутрешния вестник, че от брат ти са свалени онези нелепи подозрения в умишлен палеж.

— Има ли и някакъв друг проблем, Чейс?

— Не — бе казал той, стискайки топло ръката на Таня между своите. — Трябва просто да разгледаме списъка на оборудването, което изгубихме при пожара, и да обсъдим иска ни.

Таня бе въздъхнала разочаровано.

— Е, може би утре…

— Или дори още днес, но по-късно — бе предложил той. — Защо не отидеш да разгледаш къщата отново и да ми се обадиш, ако все още ти харесва толкова много. Сигурно ще успея да дойда при теб, след като гостът си тръгне. Но само в случай, че Марси е свободна, разбира се.